Смисълът на литургическата икона е теологичен. Това не е просто картина, която да се рисува за удоволствие на окото или ей така да ни напомня за светите личности, все едно са снимките, които пазим, за да ни напомнят хората, които обичаме, роднини и приятели. Иконата се живописва по един по-особен начин, така че да ни възвиси от този гнил свят, да ни помогне да пипнем миризмата на новото ухание, Царството Божие.
Затова тя няма нищо общо с живописта, която представя физическите характеристики на образите, даже те да са и на светии, както в случая на религиозното изкуство на Запада.
В православната икона образите се рисуват нетленни.
По тези причини литургическото изкуство не се изменя така бързо, както другите човешки неща, а е постоянно също като Църквата, която отразява. Святото предание е пламенен стълб, водещ я из пустинята на този непостоянен свят. Това се струва твърде странно на съвременните хора, които не могат да проникнат в дълбините на духовното море, а само плуват по повърхността на сетивата, хвърляни от вълните и носени от водовъртежите.
© Манастир Успение Богородично
